Оказа се, че отиваме в с. Стакевци, съвсем близо до Белоградчик. Обекта на който работихме беше само на 2 км. от сръбската граница. Само трябваше да изкача билото на възвишенията до нас и щях да бъда в Сърбия (не че много ми се ходеше там де ...).
Първия ден беше с разкошно есенно време. Така и не извадих фотоапарата, бързахме с работата. Чак на втория ден се наложи да прескоча до Белоградчик и използвах разходката да щракна някоя снимка. Времето се беше развалило - мъгла и мрачни облаци. Есента бавно се предаваше ... . За разлика от миналогодишната есенна фотосесия, тази ми носи само тъжни настроения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар