LZ4ZD - Любителско радио и фотография

Навън от седмица е затрупано със сняг. През няколко дни има гъсти мъгли. Чак в душата ми проникна тази мъгла. Слушам Енигма и си спомням лятото и едно от нещата, които исках да направя от години насам. Исках да отида в Родопите. Вярно, че не можах да се кача на Роженската обсерватория, но поне имах възможността да я видя от Снежанка. Изживяването беше невероятно. Гледам отново снимките и се чудя, реалност ли беше или сън. Непременно ще се върна там. А сега ще се опитам да направя нещо като пътепис и да покажа малко снимки.

Подготовката ...

Решението да заминем в Родопите беше взето повече от месец преди планирана дата. Имах нуждата да взема отпуска и да се махна поне за малко от големия град, забързаното и сиво ежедневие, да остана на моменти дори сам със себе си там някъде делеч. Невероятно труден избор на маршрут, хижа, възможности. Като за първи път предпочетох да разчитам най-вече на колата от колкото на собствените си крака за предвижването и отпуската да бъде по-скоро автопоход от колкото туристическо премеждие с раница на гърба.

По план трябваше да сме 4 или 5 човека. За съжаление така се случи, че до последния момент някой хора се отказаха и един ден преди датата на тръгване пътуването беше под въпрос тъй като останахме само двама. Ставел беше невъзможно да дойде с нас, все още не беше се оправил след падането с парапланера. Крис и Лилето се отказаха... . А отпуската ми беше взета, повече от месец очакване, нямаше начин да се откажа. Тръгвах ако ще да бях сам. Взехме решението с Митко - потегляме. Датата беше отдавна известна - 13 август. Фаталното число не ме плашеше с нищо. Избора на тази дата не беше съвсем случаен. Въпреки, че максимума на метеорния поток Персеиди беше в нощта на 12 срещу 13 август, нямаше да загубя нищо ако наблюденията бяха една вечер по-късно. А и нощта на максимума беше облачна, поне в Шумен, така че не загубихме нищо.

Подготовка още от вечерта - радиостанции (КВ, УКВ), антени, антена-тунера беше демонтиран и приготвен, дрехи, подходящи обувки, фотоапарати, акумулатори, зарядни. Приготовления сякаш щях да ходя не в Родопите ами до луната и обратно. Естествено, че голяма част от багажа остана неизползван но важното беше да ми е под ръка :)

Да не забравя и подготовката на GPS-а, който купих ден и половина преди заминаването. Нямаше кабелче и скоростно се взе кабелчето на колегата ми Сашо. Отново акумулатори, теглене на софтуер и карти. Вечерта на 12ти август, сън не ме ловеше ...

Ден първи ...

Сън не ме ловеше ...

Събудих се още по тъмно. Още преди да ме е събудил будилника на телефона. Бързо в банята ... вече не ми се спеше. Бях спал по-малко от 5 часа. Бързо товарене на колата. По-маловажния багаж беше натоварен още от вечерта, а по-важните неща оставих за последно. На изток небето леко се опитваше да изсветлява. За първи път виждах Орион през лятото - низко над югоизточния хоризонт. В града се чувстваше лек хлад, невероятно приятен след жегата през нощта. Бях готов. Колата измърка тихо и потегли. Погледнах часовника, беше 05:27. Митко вече беше готов, за няколко минути натоварихме и неговия багаж и потеглихме. Съвсем кратко колебание за маршрута и потеглихме. Посоката - към Върбица, а малко преди Върбица трябваше да се отклоним през селата и да излезем в Котленския проход.

Разсъмваше се, тъмнината си заминаваше на запад, а от изток небето променяше цвета и яркоста си. Пътя беше пред нас.

Малко след Менгишево се отклонихме от главния път. Свихме към село Величка. Някъде из селата спряхме за кратка почивка и сутрешна закуска. Малките магазинчета тъкмо отваряха, хората рано-рано излизаха по работа. Спряхме на едно от магазинчетата. Жената тъкмо беше отворила и чакаше да докарат закуски. Нямаше и 5 минути - бяхме взели вече нещо за похапване. Рядко пия кафе, но там ни направиха едно от най-хубавите кафета които съм пил. Приключихме с хапването, пожелахме спорна работа на продавачката и отново бяхме в движение.
Движехме се на запад, някъде пред нас трябваше да е Котленския проход. В огледалото назад виждах все по-ярки цветове. Проблясна ярка светлина. Слънцето изгряваше. Спряхме за да се насладим на гледката.

Трябваше да продължим. Времето напредваше. Настъпих педала на газта до колкото позволяваше пътя. Движение нямаше. Поне до Котленския проход. Село след село. Скоро излязохме на разклона в село Тича и хванахме пътя на юг. Минахме Котел, скоро стигнахме Градец от където поехме пътя към Ичера и след това за Сливен.
В Сливен се оказа, че съм забравил да кача градската карта на града и продължавах "в нищото" според GPS-а :). Бегли спомени от предишни години ми припомниха как се бяхме въртяли по едни улички 2-3 пъти в кръг докато налучкаме правилната посока. Не направих грешката от предни години. Намерих точния маршрут без да се въртя както преди. Нищо интересно нямаше в Сливен, поне по пътя на отиване, сутринта не ми се спираше никъде. Продължихме на на юг. Хванахме пътя за Баните и поехме към Нова и Стара Загора. Минаваше 8:30
Движението се засилваше, поддържахме добра скорост и малко преди Нова Загора звъннах на Андреан LZ5AN с който имах уговорка от предните дни за по едно кафе. Не беше трудно да го намерим. Пихме кафе на центъра и неусетно мина почти 1 час в приятни приказки. Трябваше да тръгваме отново
Отново монотонно пътуване. Наближихме Стара Загора. Този път в GPS-а имах карта на града, което беше предпоставка този път да объркам пътя в града. Въртяхме се малко като мухи без глави, навъртяхме още някой друг километър но все пак успешно намерихме пътя. Изобщо стана правило в този ден в големите градове да избираме най-неправилния маршрут по улиците. Упражнението по намиране на правилния път го направихме отново в Пловдив а пък и в Асеновград в търсене на пътя за Асенова Крепост, но за това малко по-късно. Преди това обаче, се отбихме в село Труд, на 10 км северно от Пловдив, където бащата на Митко беше с буса на ремонт в един сервиз. Родопите бяха вече близо, но все още нямаше нищо интересно за снимане. Часът беше вече 12 без 10. Жегата започваше лека по лека да ни мъчи. Отворените прозорци не помагаха много. Сигурно и за това отново сгрешихме в избора на маршрут. Още няколко километра въртене, но все пак преминахме през Пловдив и хванахме пътя за Асеновград. Там за последно щяхме да се пообъркаме докато намерим верния път. Започнах да му свиквам на GPS-а. Все пак имах практика с него по-малко от 48 часа :)

С малко усилия намерихме пътя за Асеновата Крепост и скоро бяхме там. Намерихме място за паркиране под сянката на дърветата покрай стръмния път, хванахме си фотоапаратите и зарязахме колата.

Както сочат археологическите находки крепостта е била построена през IX век от Византия, за да охранява вратата на Беломорския (Егейски) проход, както и да се осигури византийската граница в този край.
В 1231г. цар Иван Асен II прави редица поправки по крепостта, целящи нейното заздравяване.
Издълбаният в една скала на крепостта надпис свидетелства за това.
Крепостта съществува до 1410 год. Тя заемала целия скален масив и е имала площ 12 дка.
Единствената запазена постройка от миналото величие на крепостта е църквата "Св. Богородица Петричка", строена през XII век.
Крепоста е обявена за Национален паметник на културата.

Снимки за спомен:

Поехме напред. Пътя става по-тесен. Започват възвишения от двете страни, а ние се движим покрай Чепеларска река. След около 6 километра стигнахме до Бачковския манастир. Оставихме колата на големия паркинг и пеша стигнахме до манастира който се намира на около 300-400 метра от паркинга. Направиха ми впечатление множеството табели "Снимането забранено". Изкушавах се да извадя апарата и да снимам. Фоточантата беше преметната през рамо. Апарата ми беше под ръка, но не го извадих. Сега може би съжелявам до някъде. Разходихме се в двора на манастира. Красиво място и изключително красива архитектура на сградата. Невероятно много хора, което до някъде леко ми развали впечатлението. Без да бързаме приключихме с разходката и поехме напред към Чепеларе.

Пътя се виеше покрай чепеларската река. Редуваха се ляв и десен завой, всеки следващ сякаш беше изкопиран от предходния. Имаше моменти в които се питахме "не минавахме ли вече от тук". Около 15:55 подминахме Чепеларе. Времето сериозно напредваше. По това време вече трябваше да сме в Смолян, но спирането ни в Нова Загора, разходките в Асеновата крепост и Бачковския манастир бяха по-дълги от колкото мислехме, че ще бъдат. Спряхме само още един път. Малко селце на около 10 км. преди Смолян.

На стената непосредствено до пътя растяха тикви. Висяха си на цялата стена висока над 3 метра.

Продължихме по пътя. Вече бях започнал да се питам, дали не объркахме пътя някъде. Никъде не видяхме табели "Смолян .... едиколко си километра". Спряхме на един по-голям завой да направя кратка справка с GPSа. Незнам какво съм гледал, но ми се стори, че тотално сме объркали пътя. Оказа се, че името на едно от съседните села е било по-дълго и самото село е било в страни. От там е било заблуждението, че сме в страни от верния път. С леко притеснение продължих напред и само 200 метра, след големия завой с успокоителна въздишка беше посрещната табелата "СМОЛЯН". Почти бяхме пристигнали.
Пуснах радиостанцията. От Асеновград до тук нямаше покритие на почти никой репитер. Местният репитер се задейства, но Тинко LZ3DB не се обаждаше. Ясно, пак ще се търсим на 900 MHz :) Вдигнах GSM-а и връзката се осъществи моментално :) Скоро Тинко се появи на репитера, малко по-късно минахме на директния канал и се започна една навигация .... Минути по-късно паркирахме и се намерихме безпроблемно. Беше време за хапване. Не бяхме яли от закуска. Нямаше време за обяд. Часът беше 17 и в стомасите свиреше вече не само една цигулка ами цял струнен оркестър. Тинко ни заведе на едно заведение - искахме да ядем пица. Трябва да призная, че пицата не беше никак зле, а цените съвсем народни. Да не кажа голяма дума, но може би беше и мааалко по-евтино от колкото в Шумен. Вечерята и сладките приказки ни отнеха около час. Не искахме да закъсняваме, трябваше да се качим до хижа "Смолянски езера" още по светло, а до там имахме още 7-8 км. и непознат път. Разделихме се с Тинко след кратко описание как да стигнем до хижата и уговорка да се чуем на следващия ден за среща отново в Смолян.
Поехме нагоре. Отново завои но целта вече беше близо. Намерихме разклона на който трябваше да завием. След няколко километра видяхме хижата. Познахме я веднага. Бяхме виждали доста снимки. Паркирахме до хижата. Освен нашата кола имаше още 4-5. Няколко от тях бяха с Варненска регистрация ... усетих, че ще имаме "комшии" от североизточна България :) . Тук е момента да отбележа, че през целия път в южна България не видяхме нито една кола с Шуменска регистрация. Както по-късно се оказа, нямаше и да видим в следващите дни също (с едно изключение обаче)
Намерихме хижарката вътре и съвсем малко по-късно държахме ключовете за стаята. Повечето стаи бяха заети и ни дадоха стая с 4 легла. Имаше къде да нахвърляме багажа. Преоблякохме се, и отидохме в столовата. Вече можеше на спокойствие да пийнем по една бира. Каква бира си поръчахме? Ами .... Шуменско разбира се!!! :))))))))))))
От време на време поглеждах навън. При пристигането имаше облачност и нямаше сякаш особенни изгледи да се разсея. Каква беше изненадата ми обаче, когато след 22 часа погледнах навън и видях почти чисто небе. Метнах си суичера - беше станало доста хладно, може би съвсем нормално за тази надморска височина, но след градските жеги на мен си ми беше хладно, да не кажа студено.
След 10-15 минути акомодация на очите, видях едно невероятно красиво небе обсипано със звезди. Такова небе помня само като малък, когато през лятото ходехме на вилата на село, която беше на 40тина км. от Шумен и в близост нямаше светлинно замърсяване. От години не бях виждал толкова много звезди. Нямаше нужда да чакам много за да видя астрономическото шоу което природата предлагаше. Метеори се виждаха на няколко минути, средно може би на 2-3 минути по един. На по 10-20 минути падаше някой по-ярък. Трудно ми е с думи да опиша красотата на това явление и емоциите които ми създаваше. Трябва да се види за да се изпита.
Умората от пътуването си казваше думата. Вече беше 23 часа и време за първата сериозна почивка в този дълъг 13ти август. Стаята беше приятно хладна (на фона на "студа" отвън дори може да се каже - топла). За всеки случай си метнах и второто одеало и съвсем скоро спях приятен и спокоен сън.