LZ4ZD - Любителско радио и фотография

Почивка в средата на седмицата

2009-06-18T09:22:00.014+03:00

Във фирмата в която работя решихме да направим кратка почивка в средата на седмицата и да посетим язовир Цонево за една нощувка. Избрахме къща "Аспа" в с. Аспарухово. Най-хубавото беше, че имах възможност да опъна антени и да се порадвам малко на портативната работа.

Опънах набързо антените. Избрах само диполите за 14 и 50MHz, поради това, че не бях със собствен транспорт и имаше все пак ограничение за багажа. На 6м предната вечер имаше отлично прохождение и разчитах тази вечер да има отново.

Бях атракция за колегите, естествено направих и демонстрация на това интересно хоби :)

Ето и техниката в по-близък план:

Резултата:
PA на 50MHz
PY2, ZP6, VR2 на 14MHz

Най-добри резултати се получиха на масата с лъжица, вилица и чаша в ръка!

LZ0SMN UHF Repeater

2009-06-17T14:32:00.017+03:00

На 8 май 2009 година излезе лицензията за UHF репитера LZ0SMN.

С това стартира подготовката за монтирането на репитера, който ще работи от Шуменското плато от надморска височина около 500 метра.

UHF репитрите са дарени от фирма "Интегра-А" на БРФЛ, която пък реши репитера да работи от района на гр.Шумен.

Първите няколко дни репитера работи пробно от моя офис с цел запознаване с репитера и проверка на възможностите му, както и подготовка за монтаж на постоянната позиция на шуменското плато.

Решихме репитера да бъде монтиран в метално табло и разположен на жере с височина около 27 метра, с цел минимум загуби по фидера. За антена беше избрана моята Diamond X-510. За гръмозащите се спряхме на предлаганите от Инмак 2000 - SP N-male-N-female. Отново за минимизация на загубите, гръмозащитата е монтирана непосредствено на изходния антенен конектор на репитера. За сигурната работа на гръмозащитата свързахме металната конструкция на жерето към гръмозащитата, а от там и към корпуса на репитера и металния шкаф с помоща на 6 кв. мм меден кабел.

Снимки от монтажа на позицията:

Специални благодарности на колегите от Vesuvius Streamline и IService - Шумен за оказаното съдействие при монтажа, както и на 3S СОТ Шумен за охраната на репитера!

Параметри на репитера:
Изходна честота: 438.700 (репитера предава на тази честота)
Входна честота: 431.100 (репитера приема на тази честота)
Шифт: -7.600
Изходна мощност: 15W
CTCSS: няма (при необходимост се включва 91.5Hz)

Антена: Diamond X-510
Фидер: RG-213, 6 метра.
Захранване: 220 волта
Резервно захранване: за сега няма.

Стари QSL картички

2009-01-24T21:07:00.012+02:00

Почти на никой не съм споменавал, но майка ми е била радиолюбителка преди доста години. От известно време насам имам намерение да изнасям радио шака на тавана и днес дойде време да започна разчистването. В прашните кашони намерих един куп пощенски картички а между тях беше голямата изненада за мен - няколко стари QSL картички. Разбира се, вниманието първо ми привлякоха LZ картичките. Две от тях са SWL QSL от LZ1K-46 - Жоро от Нова Загора. С помоща на Андреан LZ5AN веднага намерих кой е това и се оказа LZ1NE.
Картичките са от февруари 1963 година, майка ми е била на 19 години тогава.

А ето и картичките:

LZ1KBI, QTH: Пирдоп

YU5FEF, QTH: Prilep

На фона на едноцветните български и югославски картички, голямо впечатление правят цветните руски картички с много добър печат.

UB5KMI, QTH: Кировоград

UB5KAA, QTH: Киев

И отново
UB5KMI, QTH: Кировоград

Yaesu FT-920

2008-12-05T21:50:00.000+02:00

Ъпгрейд в шака:

Happy Birthday ISS!

2008-11-20T16:32:00.004+02:00

Честит рожден ден ISS!

ISS - International Spase Station или на български МКС - международна космическа станция.

Точно днес, 20 ноември, международната космическа станция навършва 10 години.
За да не преписвам излишно вече написани неща, много неща има във Wikipedia, както и в amsat.org - раздела за любителското радио на ISS.

Google LIFE

2008-11-19T10:02:00.009+02:00

Google заедно със списание LIFE пуснаха фотоархив с много снимки от различни години. Направи ми огромно впечатление, как най-важните събития в различните десетилетия на миналия век се отразяват на тематиката на снимките.

А може би по-добре всеки да разгледа сам:
http://images.google.com/hosted/life
Снимки свързани с радиото

ISD2560 Voice Keyer

2008-11-16T20:11:00.006+02:00

По време на SSB контести се налага много викане на CQ. Тази част от контеста може много лесно да се автоматизира с използването на voice keyer на базата на ISD2560. Това е чип за запис на глас до 60с. и честота на дискретизация 8kHz - напълно достатъчно като качество.

Първоначалния проект беше започнат още преди една година, малко преди LZDX 2007 контест. Тогава захванах да повтарям проекта на Serge VE2HLS. Проекта се намира тук.
Искаше ми се да мина без микроконтролер - не ми трябваха 3 гласови записа, а само един. Поради липса на време обаче, не можах да се справя с управлението на чипа и контеста мина без "папагала", а проекта беше зарязан за почти 1 година.
Тези дни, в плана за подготовка за LZDX 2008 влезе и оживяването и довършването на "папагала". Практически се отказах от идеята на Serge микрофонния сигнал да минава изцяло през чипа преди да стигне радиото. Имаше и някакви проблеми с наводки в записа.
В крайна сметка реших да оставя отделен електретен микрофон за запис на повикването, а готовия запис да се вмъква паралелно с другия микрофон. Това трябва да се има впредвид когато се работи с устройството тъй като по време на повикванията е възможно да влиза локален микрофонен QRM :)
Остана само една задачка - да се измисли прост начин за управление без използването на микроконтролер.
Устройството има ключ за избор на запис и възпроизвеждане. Режима на запис се използва еднократно за създаване на повикването, през останалото време се работи в режим на възпроизвеждане. Освен този ключ има и 2 бутона. Единия служи за спиране и пускане на възпроизвеждането(play/stop), а другия за връщане към началото (rew). В този си вид обаче тези бутони не ми вършеха работа. Трябваше всеки път да натискам rew и след това play/stop. Ако пропуснех rew бутона - започваше възпроизвеждане на следващия запис (чипа поддържа множество записи с обща продължителност 60с., като автоматично спира след края на всеки запис и не се връща в началото).
Наложи се използването на елементарна схемичка включваща в себе си D2-R6-R11-C12 и Q2. Нейната цел е, след като се натисне бутона за превъртане rew, автоматично да се подаде сигнал play. Така бутоните получиха новите си имена "rew&play" и втория "play/stop".

Ето и съвсем кратко описание как се работи:
Режим запис:
"Rew&play" превърта към началото и започва записа. След като се запише повикването, записа се спира с "Play/stop"

Режим възпроизвеждане:
"Rew&play" започва повикването винаги от началото.
"play/stop" спира повикването. Внимание: ако повикването само е стигнало своя край, ще започне възпроизвеждане на следващото съобщение в чипа.

"Папагала" има два изхода към трансивъра. Единия е PTT изхода за управление, а втория е НЧ сигнала. Неговото ниво се регулира от R9.

В момента устройството е почти събрано, като тестовете минаха успешно за сега. До началото на LZDX 2008 остава само да довърша окончателното затваряне в кутийката.
Надявам се, че не съм допуснал някоя грешка в рисуването на схемата.

Схемата можете да изтеглите в pdf формат от тук.

ISD2560 документация в pdf формат.

В Белоградчишкия край и Белоградчик

2008-11-12T10:04:00.014+02:00

Тръгнахме за Белоградчишкия край. От доста време насам не се беше случвало да тръгваме на някъде без да знаем къде точно. Щяха да ни чакат и да ни опътят.
Оказа се, че отиваме в с. Стакевци, съвсем близо до Белоградчик. Обекта на който работихме беше само на 2 км. от сръбската граница. Само трябваше да изкача билото на възвишенията до нас и щях да бъда в Сърбия (не че много ми се ходеше там де ...).
Първия ден беше с разкошно есенно време. Така и не извадих фотоапарата, бързахме с работата. Чак на втория ден се наложи да прескоча до Белоградчик и използвах разходката да щракна някоя снимка. Времето се беше развалило - мъгла и мрачни облаци. Есента бавно се предаваше ... . За разлика от миналогодишната есенна фотосесия, тази ми носи само тъжни настроения.

Лято 2008. LZ4ZD/p/qrp

2008-11-12T09:37:00.000+02:00

Както предишната година, планирах отпуската през август, точно по времето на персеидите. Едно от най-хубавите места за гледане на този красив летен метеорен поток е далеч от града и някъде в планината.
Тази година избрах Стара планина. От доста време насам ми се искаше да се кача на вр.Ботев с неговите 2376 метра надморска височина. След много четене за хижите в околностите на върха избрах хижа Тъжа.

На 11 август тръгнахме от Шумен в 7:30, пътьом в Казанлък седнахме да похапнем на любимата кръчма в която ходим по времето на всяко "Хоби Радио". Пристигнахме на хижа Тъжа в 17:30, след като последните почти 25 км. карахме с колите по разбит път с трошено-каменна настилка. Пътя е проходим за лека кола но трябва да се кара с доста внимание.

Настанихме се в хижата, оказа се, че русенското туристическо дружество не са ме разбрали съвсем добре и че сме планирали 5 нощувки в хижата. Разбрахме се с хижаря Чочо и нещата се оправиха. Разхвърляхме багажа и започнахме да се подготвяме. Вдигнахме мачтата набързо и антените за 3.5 и 14 MHz. Ивайло(LZ4LO) се захвана със салатата, а пък аз със радиото.

Първоначалната "конфигурация" на антените беше следната:
Дипола за 3.5MHz опънат като Inv V, рамената в посока З-СЗ и СИ. Дипола за 14 беше опънат като слопер в посока юг. Двете антени бяха така опънати, че действаха и като обтяжки на мачтата.

Хижата има електрическо захранване от малка водно-електрическа централа на близката рекичка. До колкото разбрах с мощност 2kW. С мен носех капсулован акумулатор с капацитет 38Ah и нямах намерение да ползвам стационарното захранване. Добре зареден, до последния ден поддържаше достатъчно напрежение за работа дори и на 100W.

На следващия ден 12 август тръгнахме за връх Юрушка грамада (2146м.), намиращ се западно от хижата на 5км. Изкачването с нашето темпо отне 3:50 часа, връщането 2:40 часа. Общо разстояние 10.6км. Работихме само на УКВ FM с токитата. Най-далечната връзка на 145.450 беше с LZ4CT от Плевен.

На 13 август, както беше планирано тръгнахме за вр. Триглав (вр. Голям кадемлия) - 2276м. С нас взехме FT-817, телеграфния ми манипулатор, дипола за 14MHz, акумулатор 12V/7Ah. УКВ токитата не ги броя :).

Прехода до върха беше 12км взети за 4:50 часа.

Снимка за спомен с LZ4LO:

На самата база разположена на върха имаше работници които извършваха някакви ремонтни работи. Базата е дадена от военните на старозагорската полиция, вероятно за комуникационен център. Тъкмо намерихме подходящо място за опъване на антени, когато се появи човек, който любезно (но доста настоятелно) ни каза, че не можем да слагаме нищо там. На въпроса "а къде може?" - отговора беше "изтеглете се под нивото на обекта" . Преместихме се на 50тина метра северозападно, където между две скали опънахме дипола. При липса на ефективна височина, резултата беше леко разочароващ. На 14.060 не успях да намеря QRP кореспонденти и се преместих на 50MHz където работих с SP7HKK(JO91QI) и LZ1AG(KN22ID).

Тръгваме да се връщаме в 16 часа, и след 3 часа сме отново в хижата. Общо за деня сме изминали 24 км.

Следващия 14 август беше ден за почивка. Прохождението на 50 MHz продължаваше и направихме набързо дипол за този банд. Промени се и конфигурацията на антените. Дипола за 14 беше опънат хоризонтално от мачтата към хижата (през прозореца и обтяжката завързана за леглото :))) )

На сянка под чадъра, със студена бира, field day-я започна :)))

На 14MHz имаше QRP връзки с A61, IK5, S57, OH6, SP5, HA8, DK9.
На 50MHz с малко по-висока мощност, с SM6, SM7, 5Q, OZ2, OM3, DG1, DL6, DC8, ES0 , SP2, SP3, SP5, YL2. Общо за целия период направих 26 връзки при не особенно високата ми активност. През голяма част от времето работих и на 3.764.

На 15 август тръгнахме за вр. Ботев (2376м). Избрахме малко по-различен маршрут до вр. Юрушка грамада, след това през вр. Параджика и нагоре към билото на Ботев. Нагоре взехме само токитата, беше безсмислено да се опитам да работя в условията на много УКВ предаватели. И правилно, защото горе на самия връх имах проблеми дори и на 145.450 където ми се наслагваше Volmet предавателя от 126.600. GPS приемника също отказваше да приеме спътниците. Снимката с него беше направена на около 400-500 метра от самия връх.

Време за изкачване: 6:30 часа, 13.8км, на връщане 13км и 4:10 часа.

След като се върнахме от вр. Ботев, в хижата ни очакваше една голяма русенска група туристи. Докато се преобличахме и чакахме да се поосвободи банята, на 145.450 се чухме с Росен, LZ4YJ. Оказа се, че са дошли докато ни няма, видял мачтата, антените, колата с магнитните антени и веднага се сетил "че това не е хижарска работа".

Другата изненада беше опита на някой от туристите да настроят току-що донесения сателитен комплект на Булсатком. Въртяха антени, сукаха ги наляво-надясно. Но така и не потръгна работата.

Хванахме се ние с Ивайло(LZ4LO), смятахме градуси, какво ли не, ама работата пак не потръгва. Качих се аз на стълбата да взема нещата в свои ръце и какво да видя ... "майсторите" туристи да вземат да сложат конвертора на обратно - т.е. да гледа с гръб в антената. Обърнах обратно конвертора, завъртяхме антената и всичко си дойде на място. Добре, че при слагането на Булсатком в нашия офис в Шумен гледах как се прави цялата работа.

Рали "Стари столици" 2008

2008-08-04T11:08:00.013+03:00

Завърши и тазгодишното издание на Рали "Стари столици".
Ето и малко снимки от събитието:

Естествено, не мина и без традиционната среща на радиолюбителите:

На масата са седнали (от ляво на дясно, по ред на масата):
Николай, LZ2NKM (със синьото яке)
Христо, LZ2HR (с бирата в ръка)
Христо, LZ2HP (с бялата фанелка)
Ивайло, LZ4LO (с червена фанелка)
Христо, LZ2CT (със синя фанелка и бяла шапка)
Румен, LZ2GX (с бяла фанелка)
Людмил, LZ4QL (със сива фанелка)
Емил, LZ2EG (със сива фанелка, сочи към мен)
Руси, LZ2RN (седнал с тъмна фанелка)
Георги Димов, LZ2KG (застанал прав)
Стоян или както е по-известен сред нас "дядо", LZ2XX (с гръб).

Рали "Стари столици" 2002

2008-07-24T10:55:00.005+03:00

Писмо от Japan

2008-07-16T20:53:00.006+03:00

Преди почти месец направих едни от най-ценните ми връзки до този момент:

24 юли 2008, 21:42UTC, 14MHz, JA1KGW/QRP, RST:439, op. Ken, 2-way QRP 5W
27 юли 2008, 16:02UTC, 14MHz, JA4FKX/QRP, RST: 559, op. Nan, 2-way QRP 5W

Работих и двете връзки с FT-857, с мощност 5 вата и антена deltaloop за 40m, съгласувана с Icom AT-130.

Неочаквано за мен, днес пристигна писмо в което имаше QSL от Ken JA1KGW/qrp и снимка на къщата и антените му. Освен това имаше и самоадресиран плик, с който съвсем скоро ще му изпратя обратно моя QSL. Трябва да добавя освен всичко друго, че това ми е първия получен direct, което особенно много ме впечатли.

Ето всъщност какво получих в писмото:

Yaesu FT-857D

2008-07-14T22:32:00.006+03:00

Вече цял месец съм горд собственик на Yaesu FT-857D. Въпреки, че вече го изпробвах в домашни условия и направих някой интересни връзки на КВ, днес реших, че е време да го пробвам и в портативни условия на УКВ. Независимо, че за 50MHz разполагам само с една четвърт ламбда вертикална антена за колата, не пречеше да опитам. От второто повикване направих QSO с 5P1DX op. Ben. Чувах го с дълбоко QSB и с максимален сигнал 54. Рапорта за мен беше 59. Единствената станция която се чуваше на 6м. Само едно QSO, но пък останах доволен :)
Време е да се правят антени :)))

Усмивки от старите ленти - Hobby Radio 2001

2008-07-10T22:28:00.002+03:00

Хоби Радио 2001

От Шумен до Казанлък и обратно

RSSI изход за MC3361

2008-05-25T17:32:00.006+03:00

Наложи ми се да изкарам RSSI(Radio Strenght Signal Indicator) изход, или с други по-лесни думи "S-метър" изход. Приемника на мобилната станция (Midland 70-1336) e направен с MC3361BP.

Първото решение което пробвах беше AD8307 на Analog Devices. Това е логаритмичен усилвател с динамичен диапазон 92dB и работни честоти DC-500MHz. След направените проби се оказа, че при отсъствие на сигнал, чипа дава едно ниво. След поява на много слаб сигнал това ниво първо намалява, след усилването на сигнала започва да се повишава. Много странно държание и на практика този резултат не ми вършеше работа.

След доста ровене в интернет за подобни решения, видях проект с MC3361 и RSSI направено на базата на подобен едночипов FM приемник(TK14565). Страницата беше на някаква маймуница от която не разбрах нищо, но за сметка на това схемата в PDF формат беше достатъчно ясна и без описание. TK14565 нямам, нямам и намерение да ходя да го търся. Под ръка имах само MC13135P купуван преди доста години. Сега беше подходящ момент да тествам това решение.

Първата проба направих с висящ монтаж и резултатите бяха повече от отлични. На изход RSSI имах изменение на напрежението от 0.5V (при липса на сигнал) до над 0.8V (при силен сигнал). В чипа има и операционен усилвател с който направих неинвертиращ усилвател. Сега при отсъствие на сигнал имам около 2 волта а при наличието на силен сигнал над 3.2 волта. Практически точните нива със и без сигнал не ме интересуват. Нужно е по-голям диапазон между двете напрежения. Устройството което се включва към този изход се калибрира между двете крайни стойности (без сигнал и при максимален сигнал) и отчита в проценти тази стойност.

Сега за схемата.
Използвам съвсем малка част от MC13135 - само ограничителя (Limiter). Сигнала след втория междинночестотен филтър на MC3361 (краче 5) се подава през кондензатор на входа на ограничителя на MC13135 (краче 9). На крачета 10 и 11 са поставени блокиращи кондензатори, така както е в оригиналната схема. RSSI изхода е на 12 краче. От там се подава на операционния усилвател. Захранването е стабилизирано и филтрирано 5V. Него го вземам наготово от радиостанцията.

За вграждане в радиостанцията взех малка универсална платка. Понеже обичам SMD елементите, налепих елементите от долната страна и всичко стана много компактно. Ето как изглежда всичко:

Busted Myth

2008-05-17T22:56:00.011+03:00

Днес за пореден път ми зададоха въпроса за мита, че може да се свари яйце с помощта на два (GSM) телефона. За кой ли път обеснявах, че това не е възможно но все още има твърдоглави хора по форумите, които са убедени в противното.

Хайде да си направим няколко елементарни сметки.

Каква енергия е необходимо на едно средностатистическо кокоше яйце (приемаме, че е с маса 60 грама) за да му се повиши температурата от 25 градуса(стайна температура) до 100 градуса (точката на кипене)? За улеснение приемаме, че яйцето е 100% вода.

1 калория е енергията необходима за затоплянето на 1 грам вода с 1 градус.

60 * (100-25) = 60*75 = 4500 калории.

От същия линк по-горе, изразяваме калориите в джаули:
4500 cal = 18828 J

Нека сега да разгледаме една акумулаторна батерия (средностатистическа :) от GSM телефон. Вземаме за нейни параметри следните данни:
Напрежение: 3.6V
Капацитет: 1200mAh

Грубо може да приемем, че капацитета показва какъв ток може да даде този акумулатор в продължение на 1 час. Значи тази батерия ще ни даде 1.2А в продължение на 1 час и напрежение 3.6V. Нека сега намерим енергията:

1 джаул е енергията при протичане на ток 1А и напрежение 1V за време 1s
1.2A * 3.6V * 60*60s = 15525 J

Какъв е извода до тук?

Енергията на една акумулаторна батерия от 3.6V, 1200mAh не е достатъчна за да повиши температурата на яйцето до 100 градуса в продължение на 1 час. При това съвсем условно сме ги поставили в идеални условия, където няма никакви загуби.

Нека сега да вземем не батерията, а самия предавател на GSM телефона. В нормални градски условия при достатъчно високи нива на БС телефона излъчва 10mW мощност. Нека обаче да вземем стойност 50mW. Нека да вземем и време за работа 1 час.

1J е енергията при отдаване на 1W мощност за време 1с.
Енергията отдадена от този предавател е:
0.05 * 60*60 = 180 J

За опростяване отново на сметките, няма да отчетем факта, че яйцето не поглъща цялата излъчена енергия. Няма да отчитаме, че предавателя работи импулсно (TDMA) а не непрекъснато. Нека и предавателите да са 2 (както в мита).

360J = 86cal

С тези 86 калории можем да повишим температурата на яйцето от 25 градуса до 26.43 градуса и при това в продължение на 1 час. Няма да отчитаме и топлообмена между околната среда и яйцето.

Какво ми остава да кажа накрая освен BUSTED - Мита за яйцето и GSM телефоните е РАЗБИТ!

P.S. Моля, ако някъде съм допуснал грешка в изчисленията или в разсъжденията да ме уведомите за да преразгледам становището си и всичко написано!

EU Sprint Contest - Country Winner

2008-05-16T13:58:00.007+03:00

Днес неочаквано получих писмо от Пауло Кортезе (Paolo Cortese) - I2UIY. В плика намерих диплома, че съм Country Winner за EU Sprint Contest - Spring SSB 2007. Изобщо не очаквах, тъй като на техния сайт така и не бях видял резултати групирани по страни, а в самата обща класация съм към края. Оказа се, че не е имало други LZ станции на контеста и аз автоматично ставам победител между българските радиостанции. Това не ми прави победата по-малко сладка, но ми се струва, че трябва да запаля повече хора по този много интересен контест.

Пролет - цветя и тревички ...

2008-05-02T22:23:00.005+03:00

... и една зелена гадинка :)

LZ SSB Contest

2008-04-20T19:10:00.007+03:00

Дойде време за LZ шампионатите. Много добре, но така и няма как да сложа антена за 80m. Опитите ми да модифицирам хоризонталния delta loop като му откачам единия (заземения) край от антена тунера за да стане някакво подобие на дълга жица завъртяна във формата на триъгълник не донесе особен успех. Каквото и да правя, имам RF върнат обратно в шака и радиото пари когато го пипна. Няма как ... нямам RF земно. Пускането надолу към земята на жичен радиал също не донесе никакъв успех. Освен всичко друго, антената не е особенно ефективна и както се очаква не се чувам добре на 80м. Някак си изкарах CW контеста но за SSB трябваше да направя нещо друго.

Вече се бях качвал и пробвал мачтата в полеви условия, така че само оставаше да избера подходящо място за опъването на дипола за 80м. В съботния следобед излязохме с LZ4LO да подберем място, да вдигнем антената и да я измерим. Двама човека спокойно могат да вдигнат антената с мачтата за около 15 минути. Оказа се, че резонанса е около 3.550MHz. Наистина и там трябваше да бъде, двете рамена бяха по 19.80м. всяко. Наложи се малко срязване за да заработи както трябва в обхвата 3.700-3.780. Коаксиалния кабел (RG-58) беше около 7 метра и не ми стигна при максимално вдигане на мачтата и за това сложих RG-213 което ми стои в колата и въпреки, че е малко по-дълго (около 25 метра) не го срязвам. Така или иначе, загубите му ще бъдат по-малко от колкото на 10 метра RG-58.

В 6:25 бяхме вече на позицията, а в 6:50 антената беше вдигната и полевия "шак" разпънат. Беше леко хладно, но по-неприятно беше вятъра от югозапад. Малко по-късно реших проблема с него като сложих легнал чадъра за слънце :)

Разбира се, не мина и без изпълнения. Около 11:08 LZT колегите започнаха да коментират, че сигнала е започнал да "драска". Веднага се усетих какво става. Акумулатора беше започнал да се разрежда. Мислех, че ще изкара до края на контеста. Радиото до последно си даваше 100 вата на RF индикатора и за това може би улисан в контеста не запалих двигателя. Влязох в колата ... двигателя завъртя половин оборот и ... в акумулатора не остана почти нищо за друг опит. Помислих, че контеста свърши :) Откачих всички кабели, дръпнах колата на бутане и с голям зор по надолнището запалих. Бях загубил около 20 минути докато се мъчех да избутам сам колата. LZ4LO беше някъде наоколо и се появи след 10тина минути от моите нуспешни опити да бутам. Останалата част от контеста (30тина минути) изкарах на "агрегат".

А сега малко за контеста.
Портативната работа далеч от града е невероятно удоволствие след електронния смог. Няма импулсни захранвания, няма компютри и висящи етернет кабели. Към края на контеста имаше колеги които се оплакваха от "пращилки" до такава степен, че не можеха да приемат рапорта ми. А при мен изключително чисто. На практика през целия контест нямаше станция, която да не мога да приема. Истинско удоволствие беше да работя с LZ2RS, който работеше с 5 вата QRP мощност. Въпреки, че в края на контеста се чуваше на 57, нищо не ми пречеше да го получа без да се наложи да повтаря нито един път. Известни затруднения имах с връзките с LZ4TX(по-малко) и LZ1CLR(повече), вероятно въпрос на антени защото затрудненията бяха през цялото време. В определени моменти дори не ми отговаряха на повикванията. Единствената станция с която не можах да направя връзка беше LZ2DB. Чувах го на нивото на LZ2RS а и той не можа да приеме инициала ми.

Като цяло - приятно изкарах неделния предиобяд. Следващата седмица идва Балчишкия CW шампионат.

Quad 405

2008-03-30T00:48:00.014+02:00

Преди известно време получих подарък - стар аналогов сателитен приемник. Беше ми повече от ясно, че с него няма какво да се гледа и че няма няма да се използва по предназначение. Въпрос на време беше да реша за какво да използвам красивата кутия.

Преди около 15 години, още като ученик си купих 2 български трилентови тонколони. Тогава набързо скалъпих едно усилвателче на базата на 2 броя интегрални усилватели MDA2020. Както може да се очаква, усилвателчето нямаше вид, нямаше даже нормална кутия но въпреки това както повечето временни неща, остана да си работи в този си вид още дълго време.

От доста време гледах схемата на Quad 405 на страниците на "Млад Конструктор" и реших, че е дошло времето да повторя усилвателя. Най-важното беше, че усилвателя е повтарян многократно от доста хора и винаги с добри резултати. "МК" дори предлагат печатни платки, което улеснява в голяма степен налепянето и оживяването на усилвателя. Времето беше настъпило. Имах красива кутия, имах хубава схема ... най-важното е, че ми дойде и желанието да го направя!

Всички платки и оригиналния трансформатор бяха извадени и прибрани (някой от нещата могат да се използват все още - трансформатор, изправители и стабилизатори, RF видео модулатор, може би и аналоговия сателитен тунер.

В предния панел открих нещо чудесно за по-нататъшното разширяване на възможностите на усилвателя - луминисцентен, буквено-цифров дисплей с 12 разряда. Освен него има и чип за управлението му както и IR приемник (заедно с приемника получих и дистанционното му управление). Освен всичко друго, в предния панел има и 3 бутона. Чудесно могат да се използват за регулиране на усилването и On/Off функция.

Поради малката височина на кутията се спрях на тороидните трансформатори - малки размери, малко разсеяно магнитно поле. Тъй като не можах да намеря трансформатор с две вторични намотки, използвах два еднакви с една такава. Трансформаторите са за 36 волта променливо напрежение, след изправянето и филтрирането с 10000 uF се получи около 55 волта.

Остава само да запуша с подходяща черна пластмаса неизползваните отвори.

Крайния резултат е налице:

Какво остава да направя от тук нататък:

- нивоиндикатор, индикация на избрания вход и усилването;
- управление на усилването с два от бутоните;
- On/Off функция с третия бутон;
- IR дистанционно управление;

9X0R Rwanda 2008

2008-03-22T23:15:00.004+02:00

http://www.9X0R.com/

Prefix: 9X
Territory: Rwanda (Руанда)
Cont.: AF
ITU: 52
CQ: 36

Едвам изчаках до този уикенд. Бях болен цяла седмица (не че това можеше да ми пречи да работя 9X0R), времето не беше никак добро, но главната причина да съм нетърпелив беше възможността да изляза малко извън града и да се опитам да работя с DX експедицията. Сегашната ми антена е от северната страна на жилищната кооперация където живея и на практика Африка остава почти изцяло в радиосянка. На пук на всички рапорти в клъстъра и по форумите, при мен 9X0R се чуваха като изпод земята. Да, с малко напъване ги чувах, но те нямаше да ме чуят. Пробвах.

Беше време да се тества телескопичната мачта. Сложих диполчето за 14 MHz. Поради факта че единия край на дипола (поставен като слопер) беше на няколко десетки см. над земята, КСВ-то скочи до към 1.5 но въпреки това ставаше за работа. 9X0R се чуваха на 599. Най-големия проблем се оказа избора на честотата на която да предавам. Пайлъпа се разпространяваше в над 10 kHz-ова лента. А и операторите никак не конкретизираха на колко точно UP слушат. Мъртвата зона на 14 MHz също ми правеше трудности, тъй като не можех да чуя кореспондентите с които работеха на реверс. Опитах 2 "сета" с по 10-12 повиквания безрезултатно. Малко разходка из SSB частта и отново на CW - "да се пробвам". Този път явно улучих и на 3-4 повикване си чух инициала и 599.

Малко по-късно през R3 получих информация от колега (съжелявам, че не записах инициала), че 9X0R работи и на 18.175 MHz. Учудващо, дипола показа отново КСВ 1.5 на 18. Първо повикване и .... о чудо :))) 59/59. Така с много приятни емоции имам вече 2 банда и 2 мода (14CW, 18SSB).

Тестове на новата мачта

2008-03-22T19:00:00.015+02:00

Още по коледа с LZ2NKM и LZ4UX си взехме по една алуминиева телескопична мачта. Успях да си я взема от Велико Търново чак в средата на февруари, но така или иначе зимата нямаше да ми позволи да я пробвам. Чак днес успях да случа на хубаво време и да изляза малко сред природата за да опитам портативния късовълнов setup. Може да се каже, че успешно проверих готовноста да работя в екстремни условия при бедствия и аварии. Връзката на КВ беше проверена с 9X0R - но за това, мааалко по-късно.

Вдигането на телескопичната мачта от сам човек се оказа не много лесно упражение. С малко мислене обаче се оказа, че има начин. Ето и как става:
С няколко опита на вдигане и сваляне се определя каква да е дължината на две от обтяжките (обикновенно въжените, за трета "обтяжка" служи самата диполна антена). Дължината им трябва да е такава, че при вдигане на нужната височина, мачтата да се окаже обтегната към двете точки. Удобно е при това вдигане, с преместване на мачтата, да се намери точка в която мачтата стои вертикално. В момента в който мачтата е обтегната към две точки, можем да хванем антената и обтегната (за да не падне мачтата) да я опънем към третата точка към която ще е фиксирана. Цялото упражнение отнема 5-10 минути. Препоръчвам при вдигането автомобила да бъде преместен достатъчно с цел избягване на поражения при евентуално падане на мачтата.

За фиксация на обтяжките към земята и при липса на специално направени такива, може да се използват по-големи отверки забити под ъгъл в земята.
Аз успях да вдигна само 4 секции от 6-те, като при това височината беше около 7 метра. Антената за 14 MHz която сложих започваше на около 1 метър от върха на мачтата и завършваше около 50-60см. над земята. Това не беше най-добрия вариант и следващия път ще опитам да използвам някое дърво.

Залез на края на зимата

2008-03-03T23:46:00.006+02:00

VP6DX - Ducie Island DXpedition

2008-02-22T09:32:00.013+02:00

http://www.vp6dx.com/

http://ducie2008.dl1mgb.com/

Prefix: VP6[D]

Entity: Ducie Island

Cont.: OC

ITU: 63

CQ: 32

Тази сутрин се събудих по-рано. Почти винаги FT-817-ката е до главата ми и сутрин прослушвам 7.0025(CW) и 7.095(LSB) за VP6DX. Чуваха се добре за разлика от последните няколко дни. Станах и пуснах голямото радио. Както при експедицията на 3B7C реших, че имам по-голям шанс на CW. Да, обаче след 30 минути повиквания - резултат никакъв. На всичкото отгоре едни RK и IK решиха, че на честотата няма никой и мощно викаха CQ DX, други пък изобщо не знаеха що е това SPLIT и как се яде. След тях - мазало от "UP7", "QSY" и "LID". Явно нямаше да го бъде днес на CW. Преместих се на 7.095. Чуваха се чудесно. Повиках ... след третото повикване чух едно five nine, и зачах отново. Бях го застъпал с двойно повикване на инициала и не чух за кого беше оценката. Тактично изчаках и ... чух "LZ2ZD". Бинго! Явно ми обърка само номерчето. Предадох оценка и корекция за инициала, след което VP6DX запита отново за потвърждение и даде QSL. Трудно ми е да повярвам, че със 100 вата и хоризонтален deltaloop успях да се чуя на 16.700 км (според GoogleEarth). Но пък QSO-то си е факт и само чакам по-късно днес да се ъпдейтне онлайн лога.

22.02.2008, 06:12 UTC
Това е запис от QSOто. Прекъсванията които се чуват са по време на моето предаване. За съжаление нямам "monitor" функция и не се чува моя глас.

Ducie Island в Google Maps

Координати за Google Earth: 24° 40' 25'' S, 124° 46' 59'' W

Пълно лунно затъмнение, 21.02.2008

2008-02-21T09:45:00.013+02:00

Всички снимки са правени от обсерваторията на Шуменския университет.

21.02.2008 г., 4:24 часа.

21.02.2008 г., 4:12 часа.

21.02.2008 г., 4:14 часа.

21.02.2008 г., 4:51 часа.

21.02.2008 г., 5:06 часа.

QSL

2008-01-14T15:59:00.001+02:00

Днес си получих поредната пратка QSL картички, и веднага бързам да се похваля с най-интересното от тях.

Сигурно няма DX-ер работил на LowBands, който да не е чувал JA8BMK Toshi San. Това е първия ми QSL от него.

Втората интересна картичка е от DG7JX Peter. Както се вижда, QSL картичка може да се направи и от хубава снимка! Това много ме зарадва, тъй като съм и запален фотограф-любител :) Обекта на снимката също е много интересен, и благодарение на GPS координатите, написани на картичката можем да се насладим на "Tetraeder Viewpoint" и от космоса

Най-накрая, но не на последно място е VK2APG Gerry, първото ми QSO с VK (Australia).

До Родопите и обратно. Ден първи.

2008-01-10T19:32:00.000+02:00

Навън от седмица е затрупано със сняг. През няколко дни има гъсти мъгли. Чак в душата ми проникна тази мъгла. Слушам Енигма и си спомням лятото и едно от нещата, които исках да направя от години насам. Исках да отида в Родопите. Вярно, че не можах да се кача на Роженската обсерватория, но поне имах възможността да я видя от Снежанка. Изживяването беше невероятно. Гледам отново снимките и се чудя, реалност ли беше или сън. Непременно ще се върна там. А сега ще се опитам да направя нещо като пътепис и да покажа малко снимки.

Подготовката ...

Решението да заминем в Родопите беше взето повече от месец преди планирана дата. Имах нуждата да взема отпуска и да се махна поне за малко от големия град, забързаното и сиво ежедневие, да остана на моменти дори сам със себе си там някъде делеч. Невероятно труден избор на маршрут, хижа, възможности. Като за първи път предпочетох да разчитам най-вече на колата от колкото на собствените си крака за предвижването и отпуската да бъде по-скоро автопоход от колкото туристическо премеждие с раница на гърба.

По план трябваше да сме 4 или 5 човека. За съжаление така се случи, че до последния момент някой хора се отказаха и един ден преди датата на тръгване пътуването беше под въпрос тъй като останахме само двама. Ставел беше невъзможно да дойде с нас, все още не беше се оправил след падането с парапланера. Крис и Лилето се отказаха... . А отпуската ми беше взета, повече от месец очакване, нямаше начин да се откажа. Тръгвах ако ще да бях сам. Взехме решението с Митко - потегляме. Датата беше отдавна известна - 13 август. Фаталното число не ме плашеше с нищо. Избора на тази дата не беше съвсем случаен. Въпреки, че максимума на метеорния поток Персеиди беше в нощта на 12 срещу 13 август, нямаше да загубя нищо ако наблюденията бяха една вечер по-късно. А и нощта на максимума беше облачна, поне в Шумен, така че не загубихме нищо.

Подготовка още от вечерта - радиостанции (КВ, УКВ), антени, антена-тунера беше демонтиран и приготвен, дрехи, подходящи обувки, фотоапарати, акумулатори, зарядни. Приготовления сякаш щях да ходя не в Родопите ами до луната и обратно. Естествено, че голяма част от багажа остана неизползван но важното беше да ми е под ръка :)

Да не забравя и подготовката на GPS-а, който купих ден и половина преди заминаването. Нямаше кабелче и скоростно се взе кабелчето на колегата ми Сашо. Отново акумулатори, теглене на софтуер и карти. Вечерта на 12ти август, сън не ме ловеше ...

Ден първи ...

Сън не ме ловеше ...

Събудих се още по тъмно. Още преди да ме е събудил будилника на телефона. Бързо в банята ... вече не ми се спеше. Бях спал по-малко от 5 часа. Бързо товарене на колата. По-маловажния багаж беше натоварен още от вечерта, а по-важните неща оставих за последно. На изток небето леко се опитваше да изсветлява. За първи път виждах Орион през лятото - низко над югоизточния хоризонт. В града се чувстваше лек хлад, невероятно приятен след жегата през нощта. Бях готов. Колата измърка тихо и потегли. Погледнах часовника, беше 05:27. Митко вече беше готов, за няколко минути натоварихме и неговия багаж и потеглихме. Съвсем кратко колебание за маршрута и потеглихме. Посоката - към Върбица, а малко преди Върбица трябваше да се отклоним през селата и да излезем в Котленския проход.

Разсъмваше се, тъмнината си заминаваше на запад, а от изток небето променяше цвета и яркоста си. Пътя беше пред нас.

Малко след Менгишево се отклонихме от главния път. Свихме към село Величка. Някъде из селата спряхме за кратка почивка и сутрешна закуска. Малките магазинчета тъкмо отваряха, хората рано-рано излизаха по работа. Спряхме на едно от магазинчетата. Жената тъкмо беше отворила и чакаше да докарат закуски. Нямаше и 5 минути - бяхме взели вече нещо за похапване. Рядко пия кафе, но там ни направиха едно от най-хубавите кафета които съм пил. Приключихме с хапването, пожелахме спорна работа на продавачката и отново бяхме в движение.
Движехме се на запад, някъде пред нас трябваше да е Котленския проход. В огледалото назад виждах все по-ярки цветове. Проблясна ярка светлина. Слънцето изгряваше. Спряхме за да се насладим на гледката.

Трябваше да продължим. Времето напредваше. Настъпих педала на газта до колкото позволяваше пътя. Движение нямаше. Поне до Котленския проход. Село след село. Скоро излязохме на разклона в село Тича и хванахме пътя на юг. Минахме Котел, скоро стигнахме Градец от където поехме пътя към Ичера и след това за Сливен.
В Сливен се оказа, че съм забравил да кача градската карта на града и продължавах "в нищото" според GPS-а :). Бегли спомени от предишни години ми припомниха как се бяхме въртяли по едни улички 2-3 пъти в кръг докато налучкаме правилната посока. Не направих грешката от предни години. Намерих точния маршрут без да се въртя както преди. Нищо интересно нямаше в Сливен, поне по пътя на отиване, сутринта не ми се спираше никъде. Продължихме на на юг. Хванахме пътя за Баните и поехме към Нова и Стара Загора. Минаваше 8:30
Движението се засилваше, поддържахме добра скорост и малко преди Нова Загора звъннах на Андреан LZ5AN с който имах уговорка от предните дни за по едно кафе. Не беше трудно да го намерим. Пихме кафе на центъра и неусетно мина почти 1 час в приятни приказки. Трябваше да тръгваме отново
Отново монотонно пътуване. Наближихме Стара Загора. Този път в GPS-а имах карта на града, което беше предпоставка този път да объркам пътя в града. Въртяхме се малко като мухи без глави, навъртяхме още някой друг километър но все пак успешно намерихме пътя. Изобщо стана правило в този ден в големите градове да избираме най-неправилния маршрут по улиците. Упражнението по намиране на правилния път го направихме отново в Пловдив а пък и в Асеновград в търсене на пътя за Асенова Крепост, но за това малко по-късно. Преди това обаче, се отбихме в село Труд, на 10 км северно от Пловдив, където бащата на Митко беше с буса на ремонт в един сервиз. Родопите бяха вече близо, но все още нямаше нищо интересно за снимане. Часът беше вече 12 без 10. Жегата започваше лека по лека да ни мъчи. Отворените прозорци не помагаха много. Сигурно и за това отново сгрешихме в избора на маршрут. Още няколко километра въртене, но все пак преминахме през Пловдив и хванахме пътя за Асеновград. Там за последно щяхме да се пообъркаме докато намерим верния път. Започнах да му свиквам на GPS-а. Все пак имах практика с него по-малко от 48 часа :)

С малко усилия намерихме пътя за Асеновата Крепост и скоро бяхме там. Намерихме място за паркиране под сянката на дърветата покрай стръмния път, хванахме си фотоапаратите и зарязахме колата.

Както сочат археологическите находки крепостта е била построена през IX век от Византия, за да охранява вратата на Беломорския (Егейски) проход, както и да се осигури византийската граница в този край.
В 1231г. цар Иван Асен II прави редица поправки по крепостта, целящи нейното заздравяване.
Издълбаният в една скала на крепостта надпис свидетелства за това.
Крепостта съществува до 1410 год. Тя заемала целия скален масив и е имала площ 12 дка.
Единствената запазена постройка от миналото величие на крепостта е църквата "Св. Богородица Петричка", строена през XII век.
Крепоста е обявена за Национален паметник на културата.

Снимки за спомен:

Поехме напред. Пътя става по-тесен. Започват възвишения от двете страни, а ние се движим покрай Чепеларска река. След около 6 километра стигнахме до Бачковския манастир. Оставихме колата на големия паркинг и пеша стигнахме до манастира който се намира на около 300-400 метра от паркинга. Направиха ми впечатление множеството табели "Снимането забранено". Изкушавах се да извадя апарата и да снимам. Фоточантата беше преметната през рамо. Апарата ми беше под ръка, но не го извадих. Сега може би съжелявам до някъде. Разходихме се в двора на манастира. Красиво място и изключително красива архитектура на сградата. Невероятно много хора, което до някъде леко ми развали впечатлението. Без да бързаме приключихме с разходката и поехме напред към Чепеларе.

Пътя се виеше покрай чепеларската река. Редуваха се ляв и десен завой, всеки следващ сякаш беше изкопиран от предходния. Имаше моменти в които се питахме "не минавахме ли вече от тук". Около 15:55 подминахме Чепеларе. Времето сериозно напредваше. По това време вече трябваше да сме в Смолян, но спирането ни в Нова Загора, разходките в Асеновата крепост и Бачковския манастир бяха по-дълги от колкото мислехме, че ще бъдат. Спряхме само още един път. Малко селце на около 10 км. преди Смолян.

На стената непосредствено до пътя растяха тикви. Висяха си на цялата стена висока над 3 метра.

Продължихме по пътя. Вече бях започнал да се питам, дали не объркахме пътя някъде. Никъде не видяхме табели "Смолян .... едиколко си километра". Спряхме на един по-голям завой да направя кратка справка с GPSа. Незнам какво съм гледал, но ми се стори, че тотално сме объркали пътя. Оказа се, че името на едно от съседните села е било по-дълго и самото село е било в страни. От там е било заблуждението, че сме в страни от верния път. С леко притеснение продължих напред и само 200 метра, след големия завой с успокоителна въздишка беше посрещната табелата "СМОЛЯН". Почти бяхме пристигнали.
Пуснах радиостанцията. От Асеновград до тук нямаше покритие на почти никой репитер. Местният репитер се задейства, но Тинко LZ3DB не се обаждаше. Ясно, пак ще се търсим на 900 MHz :) Вдигнах GSM-а и връзката се осъществи моментално :) Скоро Тинко се появи на репитера, малко по-късно минахме на директния канал и се започна една навигация .... Минути по-късно паркирахме и се намерихме безпроблемно. Беше време за хапване. Не бяхме яли от закуска. Нямаше време за обяд. Часът беше 17 и в стомасите свиреше вече не само една цигулка ами цял струнен оркестър. Тинко ни заведе на едно заведение - искахме да ядем пица. Трябва да призная, че пицата не беше никак зле, а цените съвсем народни. Да не кажа голяма дума, но може би беше и мааалко по-евтино от колкото в Шумен. Вечерята и сладките приказки ни отнеха около час. Не искахме да закъсняваме, трябваше да се качим до хижа "Смолянски езера" още по светло, а до там имахме още 7-8 км. и непознат път. Разделихме се с Тинко след кратко описание как да стигнем до хижата и уговорка да се чуем на следващия ден за среща отново в Смолян.
Поехме нагоре. Отново завои но целта вече беше близо. Намерихме разклона на който трябваше да завием. След няколко километра видяхме хижата. Познахме я веднага. Бяхме виждали доста снимки. Паркирахме до хижата. Освен нашата кола имаше още 4-5. Няколко от тях бяха с Варненска регистрация ... усетих, че ще имаме "комшии" от североизточна България :) . Тук е момента да отбележа, че през целия път в южна България не видяхме нито една кола с Шуменска регистрация. Както по-късно се оказа, нямаше и да видим в следващите дни също (с едно изключение обаче)
Намерихме хижарката вътре и съвсем малко по-късно държахме ключовете за стаята. Повечето стаи бяха заети и ни дадоха стая с 4 легла. Имаше къде да нахвърляме багажа. Преоблякохме се, и отидохме в столовата. Вече можеше на спокойствие да пийнем по една бира. Каква бира си поръчахме? Ами .... Шуменско разбира се!!! :))))))))))))
От време на време поглеждах навън. При пристигането имаше облачност и нямаше сякаш особенни изгледи да се разсея. Каква беше изненадата ми обаче, когато след 22 часа погледнах навън и видях почти чисто небе. Метнах си суичера - беше станало доста хладно, може би съвсем нормално за тази надморска височина, но след градските жеги на мен си ми беше хладно, да не кажа студено.
След 10-15 минути акомодация на очите, видях едно невероятно красиво небе обсипано със звезди. Такова небе помня само като малък, когато през лятото ходехме на вилата на село, която беше на 40тина км. от Шумен и в близост нямаше светлинно замърсяване. От години не бях виждал толкова много звезди. Нямаше нужда да чакам много за да видя астрономическото шоу което природата предлагаше. Метеори се виждаха на няколко минути, средно може би на 2-3 минути по един. На по 10-20 минути падаше някой по-ярък. Трудно ми е с думи да опиша красотата на това явление и емоциите които ми създаваше. Трябва да се види за да се изпита.
Умората от пътуването си казваше думата. Вече беше 23 часа и време за първата сериозна почивка в този дълъг 13ти август. Стаята беше приятно хладна (на фона на "студа" отвън дори може да се каже - топла). За всеки случай си метнах и второто одеало и съвсем скоро спях приятен и спокоен сън.

Зимна приказка

2008-01-08T22:10:00.000+02:00

Коледен подарък

2008-01-08T21:25:00.000+02:00

Малко след празниците попаднах на един стар подарък, направен ми от LZ4AF Тони. Той е чудесен художник а най-много му се отдаваше (предполагам, че продължава да му се отдава) правенето на шаржове. Сетих се за коледния му подарък, подарен ми може би преди около 10 години. Тони сега е в UK, надявам се, че скоро ще види подаръка и че още го пазя :) А дано скоро да имаме възможността отново да се видим наживо!

От LongWire към DeltaLoop

2007-12-09T20:04:00.000+02:00

От доста време насам се чудя какво мога да подобря по антенното стопанство. Тъй като условията при които монтирам антените са много сурови (невъзможност на този етап да се ползва покрива и още куп обстоятелства), възможностите за антени не бяха кой-знае колко много. До сега използвах LongWire с дължина около 18 метра, жицата опъната от нивото на втория етаж до съседно дърво. Височина около 8 метра, като половината от антената е на 3-4 метра над гаражни клетки. Бях чел за хоризонтални Delta Loop но не бях сигурен как ще се съгласува с антена-тунер който имам - Icom AT-130. През седмицата попаднах на едно съобщение в yahoo групата за Айкомските антена-тунери, където Dindo DV3DIN писа, че неговия тунер (също AT-130) успешно се настройва с 41 метров хоризонтален Delta Loop. Решението беше взето веднага, изчаках само уикенда с хубаво време. И така, триъгълника вече е инсталиран. Настройва се добре на всички обхвати от 80 до 10 метра. За съжаление проблема, който имам на 80 метра все още остава - връща се RF и радиото пари. Явно няма да се мине без земно, но все още нямам решение на този проблем.
Първите проби на 80 метра са положителни, но все още искат време и повечко QSOта.

Тунерът:

Лявата точка:

Дясната точка:

Kenwood TS-450S

2007-12-01T13:01:00.000+02:00

Почти две седмици вече се струпа много служебна и лична работа. Нямах никакво време да се похваля с новото радио. Все още нямам време да направя някое QSO, надявам се този уикенд и това да стане. Направи ми много добро впечатление съвместимоста по изводи със стария ми Kenwood TS-430S. Буквално изключих захранващия кабел, кабела към пултчето за управление на ATU/PTT/CW/audio и антената и ги включих в новото радио. Всичко заработи от раз, така както си работеше със старото радио. Обичам Kenwood!

Есенни настроения

2007-11-10T14:53:00.001+02:00

Навън вече вали първия сняг, а на мен още ми е есенно. Миналия уикенд се разходих да поснимам малко есенна красота и реших, че е крайно време да наблегна и на фотографията в този блог. Стига толкова думи, хайде да погледаме снимки :)

Портативен приемник от 1924 година :)

2007-11-09T20:48:00.000+02:00

CQWW SSB 2007 Contest

2007-10-27T19:36:00.000+03:00

Най накрая дойде време за CQWW SSB контеста. Участие - заради самото участие, без претенции за каквото и да е класиране. От друга страна - проверка на готовноста на техниката за LZDX контеста, който е след 3 седмици.

Оказа се, че без проблеми няма да мине!

Работата на 21 и 28 MHz водеше до забиване на клавиатурата. Явно влизаше висока честота в кабела. Причината е, че антената започва непосредствено от прозореца, който се вижда в дясно от мен. Също така излъчването на 21 MHz водеше и до забиване на WiFi рутера, който се грижи за интернета на контестния компютър, както и на лаптопа.

Решението беше много лесно и елементарно - поставяне на ферити по кабелите. Проблема се реши на 100%

WiFi Експеримент

2007-10-17T16:20:00.000+03:00

Миналата седмица си взех MiniPCI WiFi карта за служебния лаптоп. По една или друга причина лаптопа си беше дошъл без такава карта. Беше ми писнало да се занимавам с PCMCIA такива (на всичкото отгоре бавна - 11 Mbps), както и с USB такива (само кабели да ми се моткат). Спрях се на Compex WLM54G-23dBm (то и такова имаше само, жалко, можеше и 26dBm-овата да взема ако имаше в наличност). Само да отбележа че 23dBm = 200mW.

Седя си аз на бюрото в офиса, гледам слабите сигнали и се почесвам по главата. А в ъгъла ми се въргаля една чисто нова California (24dB усилване). Изведнъж ми минава експериментаторския въпрос през главата: какво ще стане ако сложа отражателя зад лаптопа (антената за WiFi е вътре над LCD монитора). Набързо скалъпен експеримента изглежда така:

А ето и получените резултати - първата част на графиката е С отражателя, втората част е БЕЗ. Дори с всичко наместено "на око" резултата е видим и получих поне 8 dB в плюс. Ако се насоча точно към сигнала и съм извън стаята, резултата вероятно ще е доста по-добър.

Определено не ми се стои ПРЕД лаптопа ако трябва да съм в режим на кънекция с някое AP. Поне докато мери NetStumbler-а, WiFi картата остава в режим на приемане :)))

Benq FP202W

2007-10-01T19:33:00.000+03:00

Все още не мога да се нарадвам на новото мониторче - 20.1 инчов wide screen Benq. Много ми хареса как стоят на широко някой хамски програми. Голямо удобство е по време на контест, ако оставя контестната програма в прозорец а от страни да ми работи DX клъстъра. А ако отворя на цял екран контеста, мога да работя от другия край на стаята (е ... не ми се налага де) :))))

Всъщност, по време на контеста разбрах, че е по-удобно да поставя монитора върху трансивъра :)

Benq FP202W

http://www.benq.com/products/LCD/?product=594

Неделя следобед

2007-09-30T19:58:00.000+03:00

Вчера и днес сутринта се опитах да играя на CQ IR контеста. Няма прохождение :( Вчера на 14 MHz - QSB, докато чуваш кореспондента и след 20-30 секунди го няма изобщо. Днес сутринта ми беше адски мързеливо, но поне се наспах. Около обяд така ме напече слънце, че не изтраях да си стоя в къщи и хванах пътя по баирите. На Шуменското плато има страхотни местенца за пикник. Малко наденичка, малко биричка, какво друго му трябва на човека .... aми ... едно FT-817ND му липсва на човека като е сред природата! QSO нямаше, но пък за сметка на това се наслаждавах на липсата на градски QRM!

Слънчев цикъл 24

2007-09-30T12:25:00.000+03:00

Докато все още съм на тема "слънчева активност", попадна ми още един сайт посветен на 24тия слънчев цикъл, който започва сега.

Solar Cylce 24

http://www.solarcycle24.com/

Слънчева активност

2007-09-24T14:41:00.000+03:00

От доста време посещавам два сайта на които следя слънчевата активност. Както знаем, в момента сме в минимума и това се отразява сериозно на любителските комуникации в КВ обхватите.

Solar Terrestrial Activity Report
http://www.dxlc.com/solar/

F5LEN WebCluster - Solar Forecast
http://cluster.f5len.org/index.php?what=forecast

Ето и малко картинки от тези сайтове (надявам се, че ще се обновяват и при мен в блога). На последната от тях ясно личи как е достигнат минимума.

Kenwood TS-430S

2007-09-20T23:00:00.000+03:00

Как да не отбележа, че на днешния ден преди 2 години си взех първия фабричен трансивър, който и до сега ползвам. Машинката много ми харесва и почти нямам забележки към работата й въпреки, че е на повече от 20 години :)

http://www.rigpix.com/kenwood/ts430s.htm

3B7C - St. Brandon DXpedition

2007-09-20T20:39:00.001+03:00

http://www.3b7c.com/

Prefix: 3B6, 7
Entity: Agalega & St. Brandon Is.
Cont.: Africa
ITU: 53
CQ: 39

Повече от седмица седя и слушам - pileup-а за 3B7C е ужасен. Прохождението - ужасно. Работните условия при мен - още по-ужасни. Локален градски QRM, антената - около 18 метра жица на около 8 метра над земята, насочена в най-неподходящата посока - север-северозапад. В посока Африка - моята и още няколко жилищни кооперации. Мислех си че нямам никакъв шанс. И все пак реших да опитам. Първите опити - 7 MHz, CW, около 20 часа LZT, сплит 5-10 kHz UP, скъсах се да викам (на CW де), резултат клонящ към нула. Хвърлих ключа по-далеч и зарязах CW диапазона. Да не съм капо, направих R3K, TM2RWC, TM0RWC малко ми се опъна, трябваше да го викам 5-6 пъти. Начесох си крастата поне за известно време. Захванах си другите задачки и малко преди полунощ реших да се ослушам пак в CW диапазона. Нямаше промяна - мелето продължаваше да си е там. Какафония :) Хайде пак да се пробвам - 20-30 пъти. В един момент чувам инициала си! Брееее ... можело значи. Без малко да объркам рапорта. R 599 TU и хайде чао! Голям кеф!

Снощи проверих онлайн лога - вече ме има и там :) Записах се! Не е кой-знае какво, но си направих кефа. Остава малко до края на експедицията, ще се опитам да ги отработя и на някой друг обхват.

Началото

2007-09-20T20:31:00.000+03:00

Крайно време беше и аз да се включа в манията да се правят блогове. Защо? Отговора е точно "не знам". Вероятно в желанието ми да споделя повече за основното си хоби - любителското радио, както и повече за второто хоби - фотографията.

Не мисля, че съм кой-знае какъв писател, надявам се, че съдържанието ще компенсира литературните ми умения. Наслаждавайте се, или както казват англоговорящите - Enjoy!